виждаш как понякога имаш нужда от една дума и я няма ...
виждам
и още как
даже
айде нема нужда да си слагам и очилата
те
като нямат думи за даване
ние имаме предостатъчно и за раздаване
Бог ни е дал
да го умеем
да ги пресеем през сито
за да са пръхкави
да ги разбием внимателно
за да са нежни
да ги омесим с любов
защото
„щом любов нямам,
нищо ме не ползува."
и да са пълни с благост
да ги печем дълго
за да станат хрупкави
да ги гланцираме с душата си
за да са вкусни наистина
да ги поръсим с очите си
и да нахраним
гладните
Бог да прости, сърцата ни
на нам и трохи ни стигат
