хляб по водите

виждаш как понякога имаш нужда от една дума и я няма ...

виждам

и още как

даже

айде нема нужда да си слагам и очилата

те

като нямат думи за даване

ние имаме предостатъчно и за раздаване

Бог ни е дал

да го умеем

да ги пресеем през сито

за да са пръхкави

да ги разбием внимателно

за да са нежни

да ги омесим с любов

защото

„щом любов нямам, 

нищо ме не ползува."

и да са пълни с благост

да ги печем дълго

за да станат  хрупкави

да ги гланцираме с душата си

за да са вкусни наистина

да ги поръсим с  очите си

и да нахраним

гладните

Бог да прости, сърцата ни

на нам и трохи ни стигат

поет

той е зает
той е много много зает
не отговоря на позвъняванията
а автоматичният запис казва
не ме безпокойте
имам ужасно много работа ,затова
запишете бързо тъпите си съобщения ,а някога
някога може и да отговоря
не си вдига телефона и не приема нито един факс
освен може би ако пратят такъв от Ада
но там никой не контролира офертите
не чете имейла си
което ме кара да мисля
че вероятно няма такъв или всичко
отива във папка спам
и винаги връща пощальона ,дори след като позвъни два пъти
докато кварталните работници по чистотата
не започнат да се спъват м пощата му
не слуша радио
нито си купува телевизор
не знам дали се храни ,но определено знам че е зает
понеже чувам
или си въобразявам че чувам почукванията на клавишите
на пишещата му машина
но никога не го виждам
той е зает
той е страшно зает
и не излиза през деня
не си прибира вестника който прогизва върху моравата ме
и никога
никога не посещава църквата в неделя
той е зает
той е толкова зает човек
докато пие сам в леглото си
и вероятно работи върху себе си
докато
се превърне в класически
артист
пияница
поет
с десет празни бутилки от вино пред вратата си

шум

шум
в главата
шум
в мозъка
шум
в ушите
шум
в гърдите
шум
в сърцето
шум
в яремната вена
шум в
сънната артерия
шум
като прищракване на пълнител
в игра на руска рулетка
шум
като скерцо от шостакович под капандурите
шум
като пръст
върху нов ковчег
шум
от разстрелващ дъжд през октомври

при толкова много
шум,
изненадващо ли е ,че мълча.

пасти

скъпи
може би очакваш твърде много от мен
може би напразно се взираш в думите и очите ми , а аз
не говоря за това колко съм тъжна
или колко съм уморена

как след всяка емоция душата ми грохва
и жадува за нищото
после пак се вкопчвам в останките
на разбитото си сърце
и илюзиите ,но

понякога всичко това прозира ,като излинелите нишки на шал
върху вехнеща плът
и заплашва
някой ден

някой ден да рухне върху нищо неподозиращите очи на ранобудни читатели
или случайните скитници в моят живот
да ги омерзи съвсем
и да кажат отново
майната й
тази е луда и
съвсем е изперкала
нищо ново
пък и какво да очакваме

всъщност

хората
не обичат да четат за това
как светът се самоубива бавно докато пътуват сутрин за работните си места
докато целуват спретнатите си съпрузи
и красиво сресаните си деца
докато печелят пари
или чукат любовниците си
докато готвят кисело зеле с бекон
кротко дремещи пред телевизора

хората не разбират клоаките
и предпочитат да мълчат за Третият свят
за Третият райх
за ураганите
или бедствията
за детското порно
и нелегалната проституция
за наркотиците
и глада
за корупцията
които биха ги оставили бездомни скитници
някой ден

хората искат теб
страстите
и сочните ти романтични нощи ,както и други такива подробности
педантично описани
вързани с панделка и сатенена опаковка
искат да знаят размера на бюста ти
точната дължина на косата
и сантиметрите в талията
телефонът на козметичката и педикюристката ти
и добър ли твоят адвокат

но на тях не им пука
за страховете ,които изяждат нощите ти
хапка по хапка
с острите си зъби на гризач
срит под паркета и лустрото

за инсомнията
която изпива с наслада мечтите ти почуквайки
по главата ти като върху добре узрял кокосов орех
с подходящото шило
и сламка

за умората
която извива ръцете ти , безжизнени върху тялото ти
като гробищни кръстове пречупени наполовина
в които вятърът блъска

за мълчанието
в което потъваш безжизнено като в локва
а думите са по мъртви от всички скъсани котви
по дъното

и най вече не им пука
не за всички онези дребни неща
които превръщат мозъкът ти в блудкава каша и бълвоч

хората искат теб
в перфектният облик
с малко подправки и пикантни подробности

още една реклама
нищо че съдържанието вони .

молотов

уж се обичат
или поне тя винаги го казва
среща някого и му заявява с най чистосърдечният си поглед -
аз го обичам този
дори обичам е твърде слаба дума
обожавам го
всичко по него и в него е смисълът на шибаният ми живот
след което обичайки се
те се напиват в най долнопробната кръчма в квартала
чукат се като животни
и дори си разменят по няколко шамара
после
всеки от тях повръща в собственият си дом
заспива на старото си канапе
и няколко дни не си говорят
което не е причината или поводът за още едно напиване
този път поотделно
и се срещат и с други хора
важното е да имат обща приказка
мача
бурята
няколко бедствия
или един твърде сложен литературен анализ
гарниран с повече водка
без мезе
има достатъчно общи познати и културни ценности
който да бъдат внимателно дисектирани
и така...
докато пак се срещнат по стълбите
и тя каже:
абе ,копеле ,аз те обичам
а той си спомни отново,колко добре ухае косата й
колко страстни са устните й
и покорни ръцете
всъщност докато му говори ,тя го гледа ,а погледът й
е онзи същият замечтаният
и потръпва
затова нищо не казва а отключва вратата си ,
докато я държи за крайчеца на кутрето
вади евтин салам и евтина водка
върху вестник от отминалото столетие
и й казва:
искаш ли да ти напиша стих
докато крещи наум:
чукай ме, кучко!